Това е за теб. Теб, която търсих дълго, теб, която те намерх наскоро и теб, която не мога да имам още. Не мога е не думата, която е подходяща, по-скоро не искам, от страх, защото, ако те имам не знам как да те задържа, ако те нямам поне не ме е страх, че ще те изгубя. Странно е това, което искам, защото само го чувствам, но не го осмислям. Не мога да преценя точно как да постъпя с теб. Толкова време вече се люшкам между всяка една възможна крайност, а също и теб, че вече се обърках кое е истина и кое не. Единствено, което исках е да си до мен, да ме обичаш, да се влюбиш в мен, както и аз в теб и това да продължи до тогава, когато всичко истине. Но неможах да ти го кажа явно достатъчно ясно....Ще ме попиташ ли защо? До, колкото те понавам, НЕ! Но аз ще ти отговоря. Защото си мисля, че сме от различни светове, колкото и общи неща да откривам по между ни, толкова повече противоречиви има. Точно, защото са повече ме е страх да не се окажа прекалено.... прекалено неподходящ за теб. А, ако това се случи.... не вярвам, че достойнството ми ще издържи. Страх ме... Страх ме от това да не оправдая очакванията ти, и само защото още не е време. Мразя да знам, че трябва да измине Още време, за да стане Нещо. Но това е истината... страх ме е от това, че не сме в едно и също време. Ти си... много по-напред във времето, а аз още раста. Това е причината да искам ти да казваш, какво да се случва, защото ти си ми казвала за несигурността ми, но чудно тя се проявява само към Теб! И то от страх да не съм аз пренебрегнатия. Чудно ми е, защо е по-лесно да го напиша, но сега съм си събрал мислите. Ти си едно чудо в моя живот.  Не мисли, че преувеличавам, но ти ме накара да правя неща, за които само мечтаех, ти ме освободи и ми помогна да порасна, но не докрай. Ти създаде в мен бунтар.  Не можеш да ме разбереш за това, което ти пиша, защото има неща, които не съм ти казвал, съществени неща, които ми пречат да продължа да изграждам този бунтар. Но ще му дойде времето, защото веднъж усетил сладостта на това чувство ми се иска да го изпитам пак. Най-лошото е, че заради това не мога да имам с теб това, което искам, и което мога да ти дам, това Също е причина поради, която се залюлявам. В завършек ще обобщя. Ти си много ценна за мен, може би най. Винаги ще изпитвам това към теб, което е най-силно. Но ме е стрях да съм с теб, защото не знам как. Звучи ти смешно.... , но е така. Тъпо е, но не знам, какво да правя, защото никога не съм сигурен, какво искаш, мислиш, чувстваш..... а ме е страх да те изгубя завинаги......



PS  Извинявай за правописните грешки!

mnogo iskam tova da e pisano ot to4no opredelen i mil za men 4ovek

Смятай, че си я загубил. Завинаги.
Като/ако/когато ти пораснеш, тя ще те е забравила. Съзнателно. Защото такива жени предпочитат да се развиват и да имат партньор до себе си, а не дете - детето ще си родят от някой, на когото могат да рзчитат "в добро и зло", който не им е господар, нито слуга, който знае какво иска и не се бои/може! да бъде с нея
Даваш ли си сметка какъв егоист си?!
Не се излагай да казваш, че ти е скъпа! "Скъпа" ти е, като едно "Порше" в гаража ти -дава ти самочувствие, променя те дори...
Ами ако тя се е влюбила в теб? - Ще трябва да те извини - няма друг избор, нали? Ти неможеш/неискаш да я имаш. Ти решаваш тя да взема решенията. Колко удобно!
Горкият ти ... На какви страдания си подложен! Тя... - тя е голямо момиче и ще го преодолее. Важничкото нещо е твоята душица. Нейната - няма значение!
Не я обичаш - само и се "кефиш".
Независимо дали си даваш сметка или не - ти обичаш единствено себе си.

А не бива да те е страх....
Макар да знам какво ще кажеш - лесно е да се дава акъл, лесно е и да знаеш как, но е трудно да се направи...
И все пак за кое би съжалил един ден повече - за това, че не си опитал или за това, че си опитал...
Поздрави!

4etoh nqkolko postinga ti za6toto mi haresa... nooooooooooo nemoga da razbera za6to te e strah ot neq.... spored men e po dobre da si izqsnite otno6eniqta i da govorite...otkolkoto da jivee6 v nevidenie.... tova neizvestnoto ne te li ubiva....

Страх го било .. :D Средновековни номера! Ехооо, 21_ви век е - говорим за равноправие на половете!! С какво твоето честолюбие е по-скъпоценно от нейното? И как да ти се вържа, че те е страх при положение, че мъже, които се страхуват от нещо и които милеят за достойнството си, не парадират и не позират с това? Виж, манипулаторите го правят... Напротив! - Недей да правиш нищо по въпроса! Насила хубост не става - спести и агонията..

Действай смело, живота е твърде кратък, за да го взимаме толкова насериозно