Здравейте,
Макар и на малко на брой години осъзнах, че всичко в този живот е някаква схема. За да успееш да осъществиш своите мечти трябва да планираш начинът, за да създадеш бизнес - пак трябва да планираш, ако искаш да спечилиш обществена поръчка - пак има схема, ако искаш по-бързо да ти издадат документ - схема и т.н. Та, какво се оказва? За всяко едно действие или бездействие е нужно да има план. От отиването до магазина, до закупуването на имот - нужно е да се планира. Тъй като планът е част от схемата, нека резгледаме физическото съществуване на индивида и едноличното планиране, като част от общностното. Да приемем, че по-голямата част от хората планират своето бъдеще, малко или много всички са свързани по определен начин и действието на един води до резултат при някой друг. Ясно е, че планирането води в по-голямата част от случаите до успех или поне не до провал. Какво се случва с хората, които НЕ планират?! Грубо изчислено от мен около 60% от обществото (говоря за България) живее по т.нар начин "Ден за ден". Възприемам, че този процент планира своето бъдеще в рамките на няколко дни и така седмица след седмица без дългосрочни планове? Но въпреки всичко във връзка с теорията, че всички хора са свързани по определен начин, то тези 30% със своите краткосрочни планове са част от "Голямата схема", която се изгражда от дългосрочните планове на по-малката част от обществото. И така има ли баланс между броя на дългосрочните и краткосрочните планове? Трябва ли да има баланс между тези типове хора, за да бъде едно общество развито? Изграждането на схемата е краткосрочните планове се вливат в дългосрочните или дългосрочните се изграждат върху основата от кратко срочните? И др....